ПОТРЕЩЀН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от потрeщя сe като прил. Обикн. с гл. с ъ м, о с т а в а м. 1. Втрeщeн, вдървен, вцепенен; подъбен. Баба стана да духне кандилото, но тамам да посегне, изведнъж 5-6 пушки изгърмяха наблизо нейде в махалата и тя остана като потрещена. Хр. Ботев, Съч. 1950, 57-58.
2. Потрѐсeн, поразèн, смаян. Има .. епизоди ужасни от страдания в болниците, под хирургическия нож на доктора: .. Ти оставаш потрещен, а хладнокръвието на учения професор пред тях си обясняваш чрез нямане сърце у него. Ив. Вазов, Съч. IХ, 141. — Хаджи Енчо фърлил петалата! Сега ще го копаят .. В първия миг всички останахме потрещени, гаче някой ни стиска с клещи сърцето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144.