ПОТРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; потрещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. потрещя̀л, -а, -о, мн. потрещèли, св., непрех. 1. Трещя малко, извeстно врeмe. — Живи ще сме, бульо. Живи и здрави ще сме. То войната е като облак — посвятка, потрещи, па мине и замине. Г. Караславов, Избр. съч.V, 151. Пуснале свети Герги, / погърмяло, потрещяло, / вихър вятър подухало, / лятна роса поросяло. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 188.
2. Само несв. Трещя малко от време на време, понякога.