ПОТУ̀ЛЯНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от потулям1 и от потулям се; потулване, скриване.

ПОТУ̀ЛЯНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от потулям2 и от потулям се; утоляване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)