ПОТУ̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от потупвам и от потупвам сe. Като изчаквашe сина си да слeзe от каручката, .., и слeд обичайното потупване по рамото, той го заговаряше с едни и същ въпрос. А. Гуляшки, Л, 37. Тапата уж не забеляза протегнатите ръце и потупванията от страна на моряците и побърза да се здрависа с Даскала. Е. Кузманов, ЧДБ, 13. В тъмнината Василев неясно виждаше лицето на Садък, .. Но .. по приятното потупване по коляното, когато говореше, той виждаше колко много се горещи сега. Х. Русев, ПЗ, 176. Той казваше със смях, с приятелско потупване по гърба, че днес, .., ще пристигне „бай Стоян Мъглов“. Й. Йовков, ПГ, 248.