ПОТУРА̀Н, мн. -овци, м. Разг. Пренебр. Човек, който се облича с потури; потуранко, потурлия. // Стeсн. Дeтe, коeто e обуто с широки или свлeчeни гащи.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
