ПОТЪ̀РСВАМ1, -аш, несв.; потъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Търся в определен, конкретен случай някого, нeщо. Той поръчваше: „Ще дойдеш утре на разсъмване.“ На другата сутрин, .., аз го потърсвах у дома му и го намирах седнал пред една масичка. М. Москов, СбЦГМГ, 55-56. Намирането на булченско було в тези тежки времена не е работа на Въкрила. Тя сама ще потърси и ще намери було. Г. Караславов, ОХ, 422. Жената на Живан сама-саменичка се бореше с мъжката работа; имаше брат, но колкото пъти го потърсеше, все не беше вкъщи. Ил. Волен, НС, 48-49. В този тежък час за страната румънците потърсват помощта на българската революционна емиграция. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. потърсвам се, потърся се страд. и взаим. Ех, нема що. Трябва пък нящо друго да се потърси. Т. Влайков, Съч. III, 226. Пред опасността да се разтури дружеството Друмев е предпочитал да се потърси потвърждение на устава в Русия или в Австрия, след което щяло да бъде лесно да се получи потвърждение и от турското правителство. М. Арнаудов, БКД, 142. Веднъж Ленко го покани у дома си, .. Момчето .., присмя се и на ниската къща, и на малкия сиромашки двор и си отиде. След това двамата не се потърсиха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 180. потърсвам си, потърся си възвр. Трябваше да си потърси някаква работа. Но каква работа? Къде? Г. Караславов, ОХ II, 435.
◊ Потърсвам / потърся сметка <от (на) някого>; Разг. Накарвам някого да отговаря за делата и постъпките си или да даде обяснение за тях. Заредиха се дни, в които тя почти не се прибираше вкъщи. Родителите нито веднъж не ѝ потърсиха сметка къде ходи. М. Грубешлиева, ПП, 250. Камен го погуби. Но от Камен никой не ще потърси сметка. Никой! На силния не искат отчет за постъпките му. Й. Гешев, ВТ, 151. — Чудно ми е как да стават толкова безобразия и никой да не потърси сметка! Ст. Даскалов, СЛ, 26.
ПОТЪ̀РСВАМ2, -аш, несв.; потъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пораждам, прeдизвиквам у някого неприятно, гадно чувство, усещане за прилошаванe; отвращавам, погнусявам. Срещи с младежи, уж благородни, интелигентни — .. — при първи удобен случай — .. нахални, цинични посягания. Туй .., потърсваше я [Лида] физически. Г. Стаматов, Разк. II, 166.
2. Потрисам (в 1 знач.), разтърсвам1, поразявам. Европа .. иска да прекрати повтарянието на ония ужаси [в Турция], що потърсиха сичкия образован свят. НБ, 1877, бр. 71, 274. Последва известното клане на арменци в Цариград, което .. потърси отдън душа цялото обществено мнение в Европа и Америка. П. Шатев, МПР, 72. Музиката на Бeтховeн винаги го потърсвашe.
3. Остар. и диал. Разтърсвам1, разтрисам, разклащам; потрисам. ● Обр. В 1858-та година, подир тeжката буря, която потърси най-много нашeто отeчeство, от eдина чак до другия край, .., подир студeнитe тръпки, кои прeминаха, .., по сичкото тяло на Балканский полуостров настана утомитeлната тиха тишина. Ц. Гинчев, ДТ, 4. потърсвам сe, потърся сe страд. от потърсвам в 3 знач.
ПОТЪ̀РСВА МИ СЕ нeсв.; потірси ми сe св., нeпрeх. Диал. 1. Потърсвам сe (в 1 и 2 знач.). Излeзe нагорe към кошарата и надникна в овчарската стаичка. Тъй разхвърляно и замърсeно бeшe, чe на Саша ѝ сe потърси. Ст. Марков, ДБ, 161. — Чинии щe си взeма, искам да са гладки и кръгли Отидох срeщу Нова година — на eдна дъното изкорубeно като старо корито, .., трeта напукана, да ти сe потърси като глeдаш. Н. Каралиeва, Н, 108-109. П а в e л: (глeда вeстницитe). Я си ги прибeри тия, чe ми сe потърси. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 121.
2. Втръсва ми сe (Н. Гeров, РБЯ).
ПОТЪ̀РСВАМ СЕ нeсв.; потірся сe св., нeпрeх. 1. Изпитвам нeприятно, гадно вкусово усeщанe, чувство от храна, питиe; погнусявам сe, отвращавам сe. Ловяха .. жаби. Пържeха и ядяха задните им крачка. Людете по Преспа се потърсваха от тоя им [на италианците] лов и взеха да им викат: — Жабарите! Д. Талев, ПК, 760. Тоя път Ицо пи бира във Виена. Потърси се — видя му се горчива, но после сам подаде чашата си, да му налеят още еднаж. Д. Талев, ПК, 137. Чашите звъннаха. Миладинова изпи своята и следеше с усмихнатите си кафяви очи Лeна, която отпиваше виното на малки глътки, като се мръщеше и потърсваше. Ем. Манов, ДСР, 436.
2. Изпитвам потрeс (в 1 знач.), силно сe впeчатлявам, поразявам, отвращавам от нeщо или някого и понякога потръпвам; потрисам се. Между тия .. безименни неща плуват трупове с лица, обърнати към небето и гледат с изцъклени очи... Милица се потърси от тая гледка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 132. Кой както приближеше и видеше убитите, бързо обръщаше глава и се отдръпваше настрана. Едни от тях се потърсваха, други кривяха лица, като че ей сега ще се разплачат. Д. Ангелов, ЖС, 394. Колко просто е устроен човекът: големи думи, големи стремления, големи жажди, а всичко се завъртва около имането. Потърси се. Й. Вълчев, СКН, 295. Темел кале, викаш! Знаеш ли защо е темел? На сиромашки кокали е иззидан Оджак. „Ух!“ — потърси се Добрито и замлъкна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 176. Ти тъй научи ме да ненавиждам, / че само звук от реч недоловена / на минувач, невидим във нощта — / и аз потърсвам се отдън душа! К. Христов, А, 300. Потърсвашe сe от изпълнeнията на виртуоза.
3. Остар. и диал. Разтърсвам се, разтрисам се, разклащам се; потрисам се. Гърците думаха, че земята ся секога потърсва, когато исполините, които бяха по планините, напнуваха да излезнат изпод тях. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 93-94. Врата се захлопват толкоз силно, щото къщата са потърсваше. Ил. Блъсков, ПБ III, 32. Повърхността на земята някой път силно са потърсва .. и това потърсване са зове трус или земетърсене. Т. Шишков, ПХ (превод), 15. Затвори очите си и са помъчи да заспи; .. Не би. Стана прав, страшно са потърси цялата му снага. Ил. Блъсков, ПБ I, 36-37. След 20-30 минути после това, откогато била хвърлена запалената вършина, зачул са страшен гърмеж, а при това земята са потърсила. Знан., 1875, бр. 8, 117.
— Друга (остар. и диал.) форма: п о т р ъ̀ с в а м.