ПОУВЛЍЧАМ, -аш, несв.; поувлека̀, поувлечèш, мин. св. поувля̀кох, поувлèче, прич. мин. св. деят. поувля̀къл, -кла, -кло, мн. поувлèкли, св., прех. Рядко. Увличам малко. Изпърво моята работа ме поувлича. Т. Влайков, Пр I, 296.
ПОУВЛЍЧАМ СЕ несв.; поувлека̀ се св., непрех. Увличам се малко. Мина сватбата, Теню се прибра около булката си, поувлече се в работата си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. Това не му попречи да се поувлече, момичето се различаваше твърде много от приятелките на Белички, обикновено обиграни светски девици. Д. Фучеджиев, Р, 125. — Новите изследвания показаха, че рудникът ще има живот още десет години, нали? — Да, горе-долу толкова, според господин Ленц. Но той изглежда се е поувлякъл в изчисленията се. Х. Русев, ПЗ, 278. Да ти кажа, кипеше ми в гърдите, сърцето ме болеше за нередните работи... Па и кой знае как се бяхме поувлекли. Кр. Григоров, Н, 128.