ПОУДА̀РВАМ, -аш, нeсв.; поуда̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прeх. и нeпрeх. 1. Удрям, ударвам лeко, малко. Смилил се Ежко, рекъл ѝ [на Лиса]: — Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж да те няма! Ран Босилек, Р, 72. — Що ми уби кучето, ..? .. — Ами нали тъй ми рече, ..? — А бре, ка, щяло да съм ти рекла тъй, ..? Нали ти казах да го поудариш малко, само колкото страх да вземе и друг път да не посяга! Чудомир, Избр. пр, 29-30. Зе да ме заплашва и с уволнение от учителството .. Да ми се падне и с тая патеричка си го бих поударил. Ил. Блъсков, КУ, 33.
2. Само несв. Удрям, ударвам леко, малко от време на време, понякога. Родителите не трябва да допущат на детето дору и животните да мъчи и бие; защото, ако си научи веднъж ръчичката да поударва котките и кучето, .., то ще я простира вече и на чловек. У, 1870, бр. 3, 34. Често сме виждали человеци, които изпърво захванаха да поударват само за да ся пошегуват, а после да дойдат до това, чтото да станат убийци. С. Радулов, НД (превод), 65. В рая божи .. / дор три млади в огън горят: / .. / второ младо ръцe гори, / .. / Дeто младо в ръцe гори, / майка и баща поударвало. Нар. пeс., СбНУ III, 23. поударвам сe, поударя сe страд., възвр. и взаим. Налягането от вънкашний въздух подкачи да надвива и мехурът се вдава надолу, .. Тогава малко нещо да се поудари мехура, той ще се пръсне. Н. Геров, ИФ, 132.
ПОУДА̀РВАМ СЕ несв.; поуда̀ря се св., непрех. 1. Удрям се, ударвам се леко, малко. Поударил се май зле и сега лежал. Й. Йовков, Ж 1945, 233.
2. Само несв. Удрям се, ударвам се леко, малко от време на време, понякога.