ПОУМОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поуморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Уморявам малко; поизморявам. — Ще го убият, .. Коритаров се обади: — Успокой се, Овчар. Той е млад, здрав, ще го поуморят малко и това си е. Нищо му няма. Х. Русев, ПЗ, 271. Поуморих добичeто от пришпорванe.
ПОУМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поуморя̀ се св., непрех. Уморявам се малко; поизморявам сe. — Дай да те отменя .. Може... Поуморих се — съгласи се Ениджалията. Д. Спространов, С, 259. И р и н а: Сега да прибера книжата, нали? .. А н д р о ф о б а: Да... и можем да си починем... Когато държа реч, .., аз малко се поуморявам. Ст. Костов, М, 22. Поуморя ли се, изтегна се малко на кревата, та си почина. Т. Влайков, Съч. III, 46. Едни се поуморяват, други се поотегчават, трети се разсейват. М. Радев, СР, 86. Никола беше се поуморил от пеене. К. Величков, ПССъч. I, 159.