ПОЧУРУЛЍКВАМ, -аш, несв.; почурулѝкам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Чуруликам малко или от време на време. Птичките се пробудиха в зелените клонаци на овошките, почуруликаха — шумно, весело, припряно и отлетяха срещу изгрев към полето. Ил. Волен, МДС, 56. — Вие сте като славея, госпожице Славова — заговори я Младенов. — Кацне на най-хубавия храст, почурулика, па изведнъж му доскучае, литне и го изгубиш от погледа си. Х. Русев, ПЗ, 163.