ПРА̀ВЍЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Правач, правец, чъкръкчия. Йедната каруца ся напълни с доктори и хирурги (правилци). Кр. Пишурка, МК (побълг.), 308.


Източник: Речник на българския език (онлайн)