ПРА̀ВОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е основан върху правото, в съответствие с правото (в 1 знач.). Както казва един виден обществен деец на Франция .., не е правова държава оная, в която съдиите не са самостоятелни и абсолютно независими от чужди влияния. БД, 1909, бр. 17, 1. Законът е установление на положителното в нравствените, в правовите и в имуществените отношения на людете по отрицателен път. Ст. Чилингиров, РК, 259.