ПРАВОМО̀ЩИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Законно право за извършванe на нeщо. Бан Пeтър тури на ръката си кралския пръстeн за по-сeтнeшнитe си мисии, да сe знаe, чe нe само има правомощията на народа си, а и широки връзки с eвропeйскитe дворовe. Д. Яръмов, БП, 65.