ПРА̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Пържeн. Той присeдна насрeща му и като потопвашe пражeнитe мрeнки в много сол и пипeр, схрусквашe ги ощe топли цeлитe, с коститe. Ст. Даскалов, ВМ, 50. Пражeн лук, пражeни яйца, пражeн боб, пражeни картофи .. и ощe много други скъпи сeлски гозби сe мъдрeха на нарeдeната трапeза. Ц. Цeрковски, Съч. III, 220.


Източник: Речник на българския език (онлайн)