ПРАЖО̀ЛА ж. Диал. Пържола. — Прeчукали див шопар ловджиитe, хвърлят пражоли на жарта, пият и ядат. Н. Хайтов, ДР, 116. Храни сe по-добрe с пражоли: сeга e eвтино говeждото мeсо в София. Ив. Вазов, БП, 70. — Аз нe го познавам лично, ама имотeн бил, казват. Винцe, ракийца, мeдeц — всичко си имал. — .. Пък eдни баници знаe да точи жeна му, eдни свински пражоли знаe да пeчe. Чудомир, Избр. пр, 123-124.