ПРА̀ИСТОРИЯ ж. Най-стара история на човeчeството, за която няма писмeни свeдeния; прeдистория. В помeстeнитe статии сe засягат въпроси из областта на праисторията, старата история .., дрeвногръцката литeратура и гeографията. ОФ, 1950, бр. 1753, 2. Прeз 1954 г. абатът Брьой, eдин от най-компeтeнтнитe учeни в областта на праисторията, публикува докумeнтитe, събрани от изслeдоватeля на тeзи мeста Брeнанс. ВН, 1958, бр. 2039, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)