ПРА̀ОТЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Праотечески. Това е една преходяща фаза и когато трона ни се консолидира и пусне необходимите корени в народа, тогава кой ще може в Белгия да възпрепятствува на принца да се повърне пак в праотческата си вяра? Ал. Константинов, Съч., 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)