ПРА̀ПРАВНУК, мн. -ци, м. Син на правнук или на правнучка. Вярно е, че крилата на фантазията са всемогъщи и с един замах те могат да ни пренасят от планета на планета, там, където човекът още не е успял да отиде, но все пак... Задачата да се посети повърхността на Юпитер вероятно ще се окаже непосилна дори за далечните ни праправнуци. Д. Пеев, ЖДП, 64.
— Друга форма: п р а п р а у н у̀ к.