ПРЕБЛЕДНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от пребледнявам. — Деспоте, бледен си, — каза Чоки, като забележи голямото пребледняване Светославово. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 188.


Източник: Речник на българския език (онлайн)