ПРЀБОГА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който е много, извънредно богат. Богати и пребогати бяха братя Бабулеви, но не се насищаха на богатство. Д. Талев, ПК, 29. Козяците, кичените халища, мъжките пояси, чорапите и забрадките имаха също така своята пребогата, жизнено осмислена цветна символика. Н. Хайтов, ШГ, 109. Този съвсем млад човек има пребогата биография. ВН, 1958, бр. 2014, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)