ПРЕВАНТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Предпазен, предотвратяващ, предохранителен. На вас дадох от европейските лекарства. Имат превантивна сила. Г. Краев, Ч, 210. Обществото прави каквото може — технически усъвършенствувания, широки автостради, прецизни светофари, строги превантивни прегледи. О, 1978, кн. 3, 43. Превантивна мярка. Превантивна медицина.

— От фр. preventif. — Друга (остар.) форма: п р е в е н т ѝ в е н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)