ПРЀВОДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За писмен текст (документ, публицистичен и литературен жанр, книга и под.) който е преведен от един език на друг. Тогава [в 988 г.] българските преводни и оригинални книги намерили широко разпространение в Русия. Ст. Михайлов, БС, 71. Трябват вестници, преводна литература, а това не може да се осъществи без печатница и издателство. Ем. Станев, ИК I и II, 151. На български .. имаме налице „Антология на беларуската поезия“, в която е съчетан стар и нов преводен материал. Вл. Трендафилов, ЗРЛ [еа]. Безспорният връх в Каравеловата белетристика е „Българи от старо време“ (1876) .. Малко внимание е отделяно на връзките на творбата с преводната белетристика. Н. Аретов, БВЕ [еа]. Преводен роман. Преводно стихотворение. Преводни пиеси.

2. Спец. Който се отнася до превод на текстове. Могат да съществуват два основни метода на превод, две основни течения в преводното изкуство. Н. Лилиев, Съч. III, 106. Преводна теория.

ПРЀВОДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Банк. Който се отнася до превод2 (в 1 знач.). Преводна процедура. Преводна такса. Преводна бланка. Преводни разноски.

ПРЀВОДЕН3, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Техн. Който се отнася до превод3. Преводните машини посредничат за пренасянето на механичната енергия от силовите до работните машини. Ст. Михайлов и др., ГМ, 138. Ескалаторът се състои от следните основни части: стъпаловидно платно, .. преводно устройство за задвижване на стъпаловидното платно. Маш. IХ кл, 176. Крикът представлява дървена или метална кутия, в която е разположен един преводен механизъм от зъбни колела. Р. Ранков и др., М, 180. Преводна кутия. Преводно колело. Преводни скорости.


Източник: Речник на българския език (онлайн)