ПРЀГА̀Ч, мн. -и, след числ. -а, м. Диал. Женска престилка. Едно момиченце в крушовски минтан, препасано с шарен прегач, изпъстрен със звездички от алена свила, приличаше на росна китка. Д. Спространов, С, 25. Изсече клашник разперен. Ръцете под прегач скри. Шал забради. В. Караманчев, ЧЗ, 185. — Беки ме си, Марко, с арно докарал, / .. / беки сам [съм] си, Марко, сестри дарувала, / .. с алени прегачи. Нар. пeс., СбНУ LIII, 548.
— Други форми: п р ъ г а̀ ч, б р и г а̀ ч.