ПРЕДВЀСТНИЦА ж. Предмет, явление и др., назовано със същ. в женски род, което предвестява появата или настъпването на нещо. На изток бе изгряло бледо сияние и сякаш още по-ярко трептеше там бялата предвестница [зорницата] на зората. Д. Талев, ПК, 409. Тълпата почна да се вълнува и да протестира .. с тихия невнятен протест на многолюдието, който се носи .. като шушек от далечна вълна, предвестница на грохота, който кипи и реве в недрата на морските бездни. Ст. Чилигиров, ХНН, 99-100. Младостта — свързана с апогeя на жизнeността и на живота — и старостта, прeдвeстница на разпаданeто и на залeза, .., са сe вкопчили в страшна борба за надмощиe. А. Грънчаров, ПВ [eа]. Но честит млада звездица / гледам си пред себе аз / и доволен от душица, / песен сладка пея с глас: / О, предвестнице на деня! Г. Софиянец, П, 22.