ПРЕДКЛАСЍК, мн. -ци, м. Муз. Представител на предкласиката (предкласицизма). Вечерта говорихме дълго — бях се върнала от концерт на Ото Либих — „Рапсодия в синьо“ на Гершуин. Татко обичаше само предкласиците и класиците. Култ., 2000, бр. 12, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)