ПРЕДНОЕЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. За гласен или съгласен звук — който се учленява с предната част на езика. При изговора на гласните е и и езикът се издига с предната си част така, че образуването им се извършва повече в предната част на устата .. Затова тези гласни се наричат предноезични. Л. Андрейчин и др., БГ, 10.