ПРЕДУМЍСЛЕНО нареч. Остар. Книж. Предумишлено. Бурмов не е нарочно сторил това, нито е предумислено действувал с такваз някаква цел. П. Р. Славейков, ГУ, 49. На това отгоре дойде известие от Битоля, че там има клане на българите, имало около 15 – 20 души. Повод на това дали турците, види се турците, обидени от Солунската случка, предумислено това го направили. В. Чекаларов, Д, 222.


Източник: Речник на българския език (онлайн)