ПРЕДУ̀МИСЪЛ, мн. -сли, след числ. -съла, м. и (остар.) преду̀мисъл, -тà, ж. 1. Предварително обмислено намерение или скрита идея, мисъл, цел при извършване на нещо; умисъл. Никой не знае всъщност дали съдбата избира сляпо, или има свой предумисъл, неразгадаем за смъртните. Д. Кирков, СИР [еа]. Той [Лотарио] искаше тя [Камилия] да мисли, че всичко е станало случайно, без предумисъл и без всякаква преднамереност. Т. Нейков, ЗДК (превод) [еа]. Не липсват и крайни мнения, ала в тях ясно личи пристрастието и предумисъла да се развенчае поета, чиято слава днес е наистина голяма не само в родината му, но и вън от нея. Хип., 1930, кн. 9-10, 414.
2. Юрид. Най-тежката форма на умисъл, при която извършването на престъпление е предварително и спокойно обмислено. Предумисълът не е характеристика на самия умисъл, а на решението за извършване на убийството. Определящо за всяко предумишлено убийство е това, че решението за неговото извършване е взето предварително и в спокойно състояние. А. Гергинов, НП, 79.
3. Остар. Тенденциозност. Мнозинството от писателите гледаха на събитията, повлечени от тяхната вълна и, разбира се, в творбата им ще видите повече обществена предумисъл, отколкото художествена обективност. Злат., 1942, кн. 3, 105.