ПРЕДУМЍШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се прави с предварително обмислено намерение или скрита цел; умишлен, преднамерен. Противоп. непредумишлен. Главният недостатък на инак привлекателните със заглавията си спомени е предумишлената им едностранчивост, сочеща винаги виновниците на отсрещната страна. Г. Марков, ББС, 7.
2. Юрид. Който се прави с предумисъл (във 2 знач.). Противоп. непредумишлен. Определящо за всяко предумишлено убийство е това, че решението за неговото извършване е взето предварително и в спокойно състояние. А. Гиргинов, НП, 79.