ПРЕДУ̀МКА ж. Диал. Обикн. мн. 1. Одумка, клюка. Стрина Илчовица немаше адет в празничен ден да ходи по махалата или да сяда пред портата с комшийките на приказка и на предумки. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184.
2. Увещание, убеждаване. При започване на бомбардировките над София Кирил Христов въпреки всички предумки решително остана в Овча купел – като че ли нарочно търсеше смъртта. СбКХДБ, 375.