ПРЕДУ̀ТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил . Остар. Предутринен. А тънеше Берлин в мъгла и скреж / и бликаше предутрен синкав здрач. Хр. Смирненски, Съч. I, 67. Лозенските възвишения, разстлали се на изток, са още в предутрена дремка. МТ, 1923, бр. 5, 64.
