ПРЕДХÒДНИК мн. -ци, м. За човек – който съществува, живее или твори някъде преди някой друг, по-рано от времето на някого или на нещо; предшественик. Противоп. следходник. Въпреки нашите очаквания, той [Васил Априлов] не само не се нарежда сред апологетите на великия си предходник от „Хилендар“ [Паисий Хилендарски], но официално, публично в съчиненията си, не изразява адмирациите си към неговата реформаторска роля и никъде директно не цитира „Историята“. Ив. Радев, ОПХ, 405. Всяка идея, всяко литературно или философско направление си има своите предходници в миналото, своите духовни бащи и учители, своите класици. И ние, излизайки от вкусовете и нуждите на нашето време, трябва да подирим съвременните, нашите класици. Ат. Далчев, Съч. II, 272. Задръжките и опасенията ми обаче се оказаха неоснователни, за представителя на „Зора“ всички врати бяха сякаш предварително отворени. Доверието на ръководни лица на министерствата към моите предходници се пренесе почти мигновено и върху мен. Хр. Огнянов, СГ, 40. ● Ролята на предходник на българския модернизъм поема кръгът „Мисъл“, а непосредствен предтеча на символизма е П. К. Яворов, в чието творчество сякаш се сблъскват насрещните ветрове на епохата. Л. Кирова, ЮФ, 74. В повечето случаи обаче дори и най-кратките съобщения споменават предходника на държавното радио — „Родно Радио“, което започва да излъчва от юни 1930 г. насетне. Култ., 2018, бр. 4, 6.