ПРЕДЧУ̀ВСТВАМ и (остар.) ПРЕДЧУ̀ВСТВУВАМ, -аш, несв., прех. Интуитивно предполагам съществуването или осъществяването на нещо; предусещам, предугаждам. Телеграмата за избора намери младия принц в чужбина. Той не бил много зарадван от успеха — може би защото е бил уверен в него, а може би и защото е предчувствал нещо лошо. Л. Владикин, ИТК, 153. Тя не би могла да каже, що можеше да стане, но предчувствуваше с женското си сърце, че иде беда, че ще се случи нещо с Велко, с нея – нещо, което може съвсем да промени живота им. Д. Талев, И, 344. Бащата на Миролюб още не беше наясно за какво става дума, но вече предчувстваше, че синът му е забъркал някакви каши и че трябва да се вземат сериозни мерки. П. Станчева, МХИ [еа]. // Предварително усещам, инстинктивно долавям нещо. — Дивечът предчувства бурята — казах аз. — Сега елените са отишли на завет към долината на мините. Ем. Станев, Избр. пр ІІІ [еа]. Δ Пчелите предчувстват края на зимата. предчувствам се и предчувствувам се страд. Аз искам да усетя свойта участ! / Додето тук си, само я предчувствам, / тъй както се предчувства сред излишък / оскъдица! В. Петров, Събр. съч. VI (превод) [еа]. При все че в гората още властвуваше мракът, приближаващата зора вече се предчувствуваше. Тук-там се обаждаха сънливи птици. Заквакваха жаби, във водата и по клоните; провикваха се маймуни. П. Бобев, БД [еа].