ПРЕЖЀНВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от преженвам и от преженвам се. Преженване от по-малък брат по-голям .. се пази. Н, 1883, кн. 2, 184. Редът на наследието, .., не се изменява от преженването на овдовелия мъж или от премъжвението на овдовялата жена. СбНУ VII, 250.


Източник: Речник на българския език (онлайн)