ПРЕЖЪЛТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прежълтèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прежълтя̀л, -а, -о, мн. прежълтèли, св., непрех. За човек, за лицето и кожата на човек — ставам жълт, бледен обикн. поради болест, слабост, силно преживяване или старост; пребледнявам. — Баща ми почина преди десет дни — каза след това той [Валери] на жената срещу него и нейното лице прежълтя. Ал. Томов, П, 150. Той са причерви, прежълтя и най-сетне позеленя. СПл, 1876, бр. 6, 23. В с р а в н. Станка? .. Тя ли е? Тя, тя! .. Сирота не смее да погледне нагоре .. тя бледна, прежълтяла като восък .. ето я. Ил. Блъсков, ИС, 82.