ПРЕЗАДОВОЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е задоволèн във висока степен, извънредно много, обикн. повече, отколкото е нужно. Баща ми — .., раснал и пораснал, презадоволен с това, за което нормалните деца можели само да мечтаят. Ев, 2007, бр. 4 [еа]. Като всички хора по света, които редовно гледат филми и телевизия, вече бях започнала да вярвам, че съществува едно място на света, където човек се чувства презадоволен и свободен. ЛИК, 2002, бр. 4 [еа]. Американският пазар е огромен, регламентиран и презадоволен пазар. Рег., 2007, бр. 7 [еа].

ПРЀЗАДОВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Доволен във висока степен; извънредно доволен. И ние сме тогава сами със себе задоволни и презадоволни, и мило ни е да живеем. Г. Йошев, ЧБ (превод), 43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)