ПРЕЗВЍТЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. 1. Който се отнася до презвитер и презвитера. Имало е мъченици от всякакво звание, пък съобразно с това наричат ся: священномъченици, които са имали дяконски, презвитерски и архиерейски чин. З. Петров и др., ЧБ (превод), 253.
2. Остар. Презвитериански. Господствующа вяра в Англия е Презвитерска, а в Ирландия Римско-католическа. Г. Икономов, КЗ, 44.