ПРЕЗИМУ̀ВАМ, -аш, несв.и св.; презимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и презимѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. презимя̀л, -а, -о, мн. презимѐли, (диал.), св., непрех. Прекарвам зимата; иззимувам, иззимявам. Всички птици отлетяха, в южните топли страни да презимуват. А. Каралийчев, ПС III, 92. Ние тряба да презимуваме и тая зима на Балканът, — за напролет е добър господ. П. Хитов, МП, 37. На другата година (1188) през пролетта Императорът сам дойде с друга войска, която присъедини с оная, що презимува при Българските предели. Д. Войников, КБИ, 131. — Ще отида долна земя, / да обидя сиво стадо, / .. / здраво ли са презимили, / живо ли са изягнили. Нар. пес., СбНУ XI, 7.