ПРЕЗО̀БВАМ, -аш, несв.; презобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Зобя повече, отколкото е необходимо, отколкото трябва; презобявам. Вуйко ѝ [на Гуна] лепо говорит: / „Свати, бели свати! / .. / Не презобвайте конете, / невеста ни е во дворе“. Нар. пес., СбБрМ, 4. презобвам се, презобя се страд.