ПРЕКОСЛО̀ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Остар. Книж. Възразявам, противореча. Ако цар Теодосий има нещо да прекослови на някои от тия предложения, може да проводи Атилу посланници. Г. Кръстевич, ИБ, 289.
