ПРЕЛЍВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от преливам и от преливам се. Творчеството е преливане на кръв от себе си в творбата заради другите. То е висше кръводарителство. Е. Каранфилов, Б III, 247. Не можеш да определиш това момиче всъщност хубаво ли е .. Лицето му — в непрестанно движение, в някакво вътрешно преливане от едно състояние в друго. Бл. Димитрова, ПКС, 86.
2. Рел. Обредно изливане на вино или вода на гроба на покойник, при което всеки от присъстващите полива гроба накръст. Домъкне се в съботен ден .. на гробищата [свещеникът], .., спре се да отстоява на някой гроб, .., размята кадилницата .. и се развика на женурята: — Къде ли е виното за преливане? Чудомир, Избр. пр, 191.