ПРЕЛЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Спец. За уред, механизъм — който е предназначен да осигурява изтичането на вода от хидротехническо съоръжение. Ремонтират се преливните клапи на язовирната стена. Преливна тръба. Преливен отвор. Преливен канал.
2. Прен. За цвят, звук и под. — който се прелива, преминава от едно състояние в друго, от един вид в друг. При шевиците .. се срещат меки преливни тонове, образуващи интересна хармония с преобладаващи цветове: розово в няколко тона, сивозелено, стигащо до масленозелено. СбНУ LV, 43. Представите са преливни и променливи: ту едни, ту други подробности изпъкват на преден план. Псих., X кл, 95. Житата вретенят от дъждовете, / люцерната е вече за коса, / по клоните и по тревите свети / в преливни багри утринна роса. Ив. Бурин, ПТ, 47.