ПРЀЛИЦА ж. Остар. и диал. Хурка; прелка1, прело. А когато имаше тежки работи, г-жа Лидия ѝ даваше дозволение да влазя в нейната стая с плетението, или с прелицата си. Р. Блъсков, ТПД (превод), 16.
