ПРЀЛКА1 ж. Диал. 1. Чекрък. Само в неделя [мутафчията] напускал прелката и ставал, за да отиде на черква. Ив. Коларов, Е, 31. Баба рипна, прекатури в тъмното прелката, блъсна делвата със сведенето. Й. Вълчев, РЗ, 154.
2. Хурка; прелица, прело. Момците ся поведоха / и на друга седянка, / а момите останаха / сяка си зе прелка. Ц. Гинчев, ДТ, 105.
3. Мома, жена, която преде. „Предете, прелки, предете, / да омъжиме Дремуша.“ Нар. пес., СбБрМ, 369.
4. Седянка, на която се преде. Отрасло момчето високо, та чернооко, гърдесто — кипро догоре .. Е, иди после, че не лудувай по седенки и по прелки, по извори и из градини. А. Страшимиров, А, 566.
ПРЀЛКА2 ж. Спец. Отвор в предната част на кошер, през който пчелите влизат и излизат. Дори пчелите само побутваха търтеите, но ако се вдигнат и пропълзят по прелките обратно, пак ги пропускаха. Р. Сугарев, СС, 84. Пчелите бръмнаха тревожно. Неочаквано някаква сянка затули прелката. През отвора надникна една остра муцунка. П. Бобев, ГЕ, 157. Отпред пред прелката .. и на земята пред кошера се виждат стотици избити и агонизиращи пчели. Б. Бижев, СП, 60.