ПРЕЛО̀Г, мн. -зи, след. числ. -га, м. Агрон. 1. Земеделска площ, оставена няколко години без обработване, за да възстанови плодородието си; орница.

2. Изорана, но оставена незасята нива, за да възстанови плодородието си; угар.

3. Период, през който земя остава (прележава) без обработване. За възстановяване почвеното плодородие хората оставяли земите да прележават за един период от 10 — 20 години. През този период, наречен прелог, почвата се затревявала по естествен път и се използувала като пасище. Осн. сел. стоп., VIII и IХ кл, 15. Земледелието на Европа .. е дозволявало оставянието на известна част от разораните земи на почивка (прелог). Бълг., 1902, бр. 531, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)