ПРЕЛОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; преломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. С ломене разделям нещо обикн. на две части; раздвоявам, пречупвам, разчупвам. — Ще скоча от прозореца! Не е високо — два етажа — викна кроткият Павел .. Майката се стъписа. Ще си преломи краката тоя хубостник. А. Каралийчев, НЗ, 146. Зе Исус хляба и благослови, и преломи го, .., и рече: „Земете, яжте, това е тялото мое“. КТЕМ, 532. ● Обр. — Като оставим моите чувства настрана, светла царице, българският владетел не би разрешил първите му боляри да преломяват клетвата си. М. Смилова, ДСВ, 68.
2. Прен. Обикн. в съчет. с отвл. същ. Унищожавам, преодолявам или побеждавам някого или нещо; сломявам, разгромявам, съкрушавам. През целия ден те се биха с устрем, непоколебимо. Така до вечерта на първия ден от немското настъпление Трета балканска дивизия сама преломи нападателния дух на неприятеля. П. Славински, МСК, 72.
3. Прен. Унищожавам устойчивостта, стабилността, волята на някого и предизвиквам у него неувереност, отчаяние; пречупвам, прекършвам, сломявам. ● В съчет. със същ. д у ш а. Отново непонятните желания за подвиг и страдание преломиха душата ѝ [на княгинята] като жертвен хляб, който трябва да бъде раздаден. Ст. Загорчинов, ЛСС, 163. // Намалявам силата или унищожавам проявата на някакво качество, навик и под. у някого; прекършвам, пречупвам. — Аз знам такава леснина, която може да преломи твоята гордост и якоглавие — манастир и стени! Н. Бончев, Р, 64. преломявам се, преломя се страд.
ПРЕЛОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; преломя̀ се св., непрех. 1. Счупвам се, разделям се на части; пречупвам се. Скалата се разцепи, падна на шосето и се преломи на парчета.
2. Прегъвам се, превивам се, навеждам се силно надолу. Вишница, род родила ситнаго бадема, от род се е преломила до църна земя. Е. Каранов, РБ [еа].
3. За светлинни лъчи, отражения и под. — променям посоката си, след като премина през определена среда; пречупвам се. През моето утринно настроение причудливо се преломяваха боите. За пръв път откривах пъстрината на света. Бл. Димитрова, ПКС, 61. Когато светлината преминува през някоя призма, то нейните лучи са преломяват и образуват разноцветно изображение, което прилича на дъгата. ДБЗ, 68.
4. Прен. За глас, настроение и др. — променям се рязко и придобивам нови, различни от досегашните характеристики; пречупвам се. Гласът ѝ [на княгинята] се преломи в ласкава настойчивост, тя притисна лицето си до ръката му [на Хилвуда] и я погали. Ст. Загорчинов, ЛСС, 138.
5. Прен. Изгубвам душевна устойчивост, твърдост на волята, характера и променям коренно поведението си, отстъпвам под влияние на някакво насилие или лоши обстоятелства; пречупвам се, прекършвам се. — И ако почнат да ти скубят ноктите, ти ли ще бъдеш едничкият, дето ще се преломи? Б. Райнов ДВ, 224. Не, така ще си умрем, мислех си, размекнат от изтощение и жажда. Първо, ще умра аз. Ала когато дойдох до брат си и до Ел Шахин, вече не можех да реша кой от тях ще се преломи първи. И двамата ми се струваха еднакво устойчиви. Ст. Дичев, Р, 152.
— Други (остар.) форми: п р е л о м л я̀ в а м, п р е л о м н я̀ в а м.