ПРЀЛЪСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Прѐлестен. Моята веселба надмина сичкото онова, что бях усетил първий път и оставих ся за няколко время върху прелъстното действие на звуковете. Д. Попов, СбРС, 43. При това песента тряба да се отличава по някои живи усещения, внушителни и подбудителни чувства, остроумни мисли, приятни и прелъстни изражения. Д. Войников, РС, 173. Най-чудните различности поразяват едно по друго изчудений поглед, смаян от прелъстната хубост на доловете и на големливата страхотия от върховете. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 17.
ПРЕЛЪ̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Измамен, лъжлив, съблазнителен; прелъстителен, прелѐстен. Ах, думаше, да не бях повярвал твоите прелъстни тълкувания, ти ми обещаваше весел живот, с почести и богатства. Р. Блъсков, ТПД (превод), 119.
ПРЕЛЪСТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прелъстя като прил. Който е склонѐн към извършване на полов акт от някого, който съзнателно му предлага сексуалните си качества; съблазнен. По-късно заменил спорта с алкохол и жени. Едно от прелъстените момичета решило да си отмъсти. П, 1991, бр. 7, 12.