ПРЕЛЪ̀СТНИК, мн. -ци м. Остар. Прелъстител. Който не прави всичко това, що рекох, възможно е да ти бъде другар, ласкател, прелъстник, но вярвай ми, приятел не ти е. Ч, 1871, кн. 1, 14. Смъртний ходи по землята между прелъстници. Ал. Кръстевич, ВПЖ, 159.