ПРЕЛЪЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Прелъстяване, прелъщаване. Аз зная, че си ти прелъстен, инак не би ти дозволил, да ся погуби супругата ти и чедото ти; но кога ся научиш за това прелъщение, недей пада в отчаяние. П. Тодоров, МГ (превод), 40. Има една нравствена смелост .. Такава е смелостта, която подкрепя всякой добър человек посред изкушенията, прелъщенията, почестите, борбите, злобата, .., които го заплашват през всичкият му живот. ИЗ, 1877, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)