ПРЕМА̀ХВАМ, -аш, несв; према̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. према̀хнат, св., прех. 1. Махам2, отстранявам напълно нещо; унищожавам, заличавам. Преди година, когато премахваха синорите, .. пострадаха всички дървета. Д. Фучеджиев, Р, 259. Макар моето честолюбие да отклони вниманието на друга страна, то не премахна вълнението на жените. Ст. Чилингиров, ХНН, 102. Патриархът и неговите служители фанариоти с всевъзможни средства са се домогвали да премахнат славянското богослужение. Б. Пенев, НБВ, 10.

2. Отстранявам някого, като му причинявам смъртта; убивам, погубвам, ликвидирам. Еньо ставаше все по-грозен и по-страшен под гнета на мисълта да отмъсти на брата си, да го премахне. Елин Пелин, Съч. III, 152-153. — Ние наистина ще ви премахнем, мосю Бобев. Ще ви премахнем не от лошо сърце, а по чисто технически причини. Б. Райнов, ГН, 97. — Налага се да премахнем един от най-опасните фашисти — каза Янакиев. Д. Кисьов, Щ, 46. Нека ма копие промуши, / нека ма сабя премахне. П. Р. Славейков, Ч, 1883, бр. 11, 1043. премахвам се, премахна се страд. Прави се прищипване, т. е. премахват се връхчетата на корена [на растението]. Бтн V и VI кл (превод), 100. Разликата между селото и града ще се премахне. Цв. Ангелов, ЧД, 246.


Източник: Речник на българския език (онлайн)